Едно перце
Перце, така прозрачно, бяло,
погали мойто морно рамо.
На гълъб някога летяло,
сега е пух и късче сáмо.
Дали е ястреб страховит
прекъснал земният му път.
Или ловец зад трън прикрит,
окичил си с трофей денят.
А може от гнездо сред пръти,
кукувица бутнала с крила.
Оставила яйца да мъти,
да гледат чужди, нейните деца.
Перце лицето ми погали,
нахлуха тъжни мисли в мен.
И тъй сърцето ми нажали
във края на прекрасен ден.
Понякога и хората така,
нехайни за човешката съдба.
Без жал захвърлят родните деца
да хвъркат, кат' откъснати перца.
Пловдив
31.08.2017г.
© Хари Спасов All rights reserved.
