Едно пламъче, което стана звезда
Там –
в най-дълбокото на сърцето ми -
свети все още
пламъче едно синьо,
самотно и треперливо,
скрито от погледи чужди.
Аз го пазя като свидно дете,
като малка светулка.
Храня го с любов, не с омраза.
И виждам как всеки ден то расте.
И виждам как всеки ден
става по-силно
и започва по-ярко да свети...
Там -
на дъното на сърцето ми -
гори вече смело
звезда една,
нажежена до бяло.
Ти я запали,
аз я отгледах.
Ревниво я пазя от чужди очи,
които биха ми завидели.
Едно пламъче синьо,
което стана бяла звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Всички права запазени
