Едно пламъче, което стана звезда
Там –
в най-дълбокото на сърцето ми -
свети все още
пламъче едно синьо,
самотно и треперливо,
скрито от погледи чужди.
Аз го пазя като свидно дете,
като малка светулка.
Храня го с любов, не с омраза.
И виждам как всеки ден то расте.
И виждам как всеки ден
става по-силно
и започва по-ярко да свети...
Там -
на дъното на сърцето ми -
гори вече смело
звезда една,
нажежена до бяло.
Ти я запали,
аз я отгледах.
Ревниво я пазя от чужди очи,
които биха ми завидели.
Едно пламъче синьо,
което стана бяла звезда.
© Ваня All rights reserved.
