Едно странно, объркано донякъде и...
Едно странно, объркано донякъде и лишено малко от рима стихче, но за сметка на това пък много искрено, почти и то като мен
Няма те, за да ми дадеш онова,
липсващото парченце от пъзела,
за да не бъда вече толкоз сама...
Търся те, за да те намеря в себе си,
там, където различен е светът...
Няма те, и не знам докога...
Липсва ми да чувам твоя глас,
шепнещ ми в слушалката,
липсва ми нашата близост, ах...
И мисълта за теб прегръща ме нощем,
за да мога спокойно да заспя...
А любовта ми така силна е все още,
макар, че често ти мълча...
И с какво любимо
бих могла да те сравня,
когато няма от теб по-любимо
същество за мен в света...
И не съм се за миг отричала
от онова, за мен святото,
нашата любов, в която съм се вричала,
скръстила ръце в молитва за "нашето"..
И онези, милите думи за обичане,
за моята любов към теб, не стигат те,
И онези, силните думи за вричане
си заслужават само,
ако могат да те докоснат мъничко поне...
И знаеш ли, не съм наполовина живот живяла,
не съм те наполовина обичала,
без теб бих била незавършена, нецяла,
без теб безпътна бих се скитала...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Тодорова Всички права запазени
радвам се
..Допада ми..Има попадения!