Едно странно, объркано донякъде и...
Едно странно, объркано донякъде и лишено малко от рима стихче, но за сметка на това пък много искрено, почти и то като мен
Няма те, за да ми дадеш онова,
липсващото парченце от пъзела,
за да не бъда вече толкоз сама...
Търся те, за да те намеря в себе си,
там, където различен е светът...
Няма те, и не знам докога...
Липсва ми да чувам твоя глас,
шепнещ ми в слушалката,
липсва ми нашата близост, ах...
И мисълта за теб прегръща ме нощем,
за да мога спокойно да заспя...
А любовта ми така силна е все още,
макар, че често ти мълча...
И с какво любимо
бих могла да те сравня,
когато няма от теб по-любимо
същество за мен в света...
И не съм се за миг отричала
от онова, за мен святото,
нашата любов, в която съм се вричала,
скръстила ръце в молитва за "нашето"..
И онези, милите думи за обичане,
за моята любов към теб, не стигат те,
И онези, силните думи за вричане
си заслужават само,
ако могат да те докоснат мъничко поне...
И знаеш ли, не съм наполовина живот живяла,
не съм те наполовина обичала,
без теб бих била незавършена, нецяла,
без теб безпътна бих се скитала...
© Надя Тодорова All rights reserved.
радвам се
..Допада ми..Има попадения!