25.07.2016 г., 2:26

...Едно тяло и една душа...

638 0 8

 

 

...Едно тяло и една душа...

 

От всеки ъгъл и всяко кътче на сърцето ни

наблюдаваме как се обичат двама влюбени.
В своето пространство, беседка от рози,

под сребърна корона, под един добър бряст,

 

между земята и небето, отдават се на любовта си;
И спомням си, скъпи мой, щом те видях, за първи път

беше толкова красив отвън и отвътре...,че помислих

че си ангел, някакъв мираж или само невъзможна мечта...

 

но всеки наш миг, всеки път носи прозрението,

че един в другиго живеем самата реалност...
И не само защото ти ми показваш това и аз на теб,

но и защото любовта ни, изразява избора си

 

думите да се раждат в дела и въпреки болката

от това щастие да няма изход, само безкрайност...,

да присъстваме в това чудно явление, сбъдване

взаимно да се оглеждаме, всичко да споделяме...

 

Моя красива любов, ти си всичките ми дни и нощи,

всичките ми желания и мъки, всичките ми животи заедно...

ти си моята сбъдната мечта в полет, всичките ми мечти...
 

и благословен е този момент и всеки следващ когато...

в теб и за теб мечтая и събуждам се в сън, в приказка

така обгърната от светлина, целуната в твоите обятия...

 

...Днес си почивам в звездите и живея в лъчите...!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...