В еднообразие минават дните
в теб, еднообразен мой живот,
какво таите в сухите си книги,
писатели на новия живот?

Завръщам се и сядам на дивана,
набързо хапвам и започвам да плета.
Плета аз нишката си на живота,
с железните игли в горещата ми длан.

Изпускам бримка, яд ме е, разплитам,
разлитам, докато се уморя,
и после хич не ща да почвам от начало,
но няма как, в живота е така.

И все начало до начало,
аз трупам в моята душа,
но знай, приятелко любима,
животът ни не се гради от начала.

Заричам се - последен път, начало
ще сложа аз на моя къс живот,
начало, на което ще изкарам края,
в година някаква си в някой век.

А вие, възрастни, кажете,
замисляли ли сте се за това,
животът ваш, той как протече
и колко сложихте му начала?

Замисляте се, да - и ето,
изтървате железните игли,
и всичко пак на вятъра отива,
но късно за начало е, нали?!?!


На мама...