В еднообразие минават дните
в теб, еднообразен мой живот,
какво таите в сухите си книги,
писатели на новия живот?
Завръщам се и сядам на дивана,
набързо хапвам и започвам да плета.
Плета аз нишката си на живота,
с железните игли в горещата ми длан.
Изпускам бримка, яд ме е, разплитам,
разлитам, докато се уморя,
и после хич не ща да почвам от начало,
но няма как, в живота е така. ...