theironlady (Златина Георгиева)
216 228
3.11.2013 г., 19:20 ч.  

Едноок 

  Поезия » Философска
490 0 3

 

Едноок

 

Горят листата

и се сипе горест;

златотърсачи боси

брулят орехи

и в диплите им

скътват страх,

шумят листата от прокоби,

но топъл е и този следобяд.

 

С петмезен аромат

лепя ъглите,

шпакловам с капки нар.

Писмото ми сега

е зография,

но няма бог и господар!

Рисувам с обич

Дявола във шестостишия.

 

Щастлива съм

под есенната кардигана

с последни копчета

от слънчевия пек.

Една тъга

като монета изтървана

търкулвам

да се скита вражалец.

 

 

Гори в душата ми

от есенните клади

и диша свободата кислород!

Така е хубаво

да си от клетки изкована –

без мисъл здрачна,

без любов! Ти, дяволе,

добре дошъл в света ми едноок!

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??