Едноок
Едноок
Горят листата
и се сипе горест;
златотърсачи боси
брулят орехи
и в диплите им
скътват страх,
шумят листата от прокоби,
но топъл е и този следобяд.
С петмезен аромат
лепя ъглите,
шпакловам с капки нар.
Писмото ми сега
е зография,
но няма бог и господар!
Рисувам с обич
Дявола във шестостишия.
Щастлива съм
под есенната кардигана
с последни копчета
от слънчевия пек.
Една тъга
като монета изтървана
търкулвам
да се скита вражалец.
Гори в душата ми
от есенните клади
и диша свободата кислород!
Така е хубаво
да си от клетки изкована –
без мисъл здрачна,
без любов! Ти, дяволе,
добре дошъл в света ми едноок!
© Златина Георгиева All rights reserved.
