theironlady (Златина Георгиева)
216 228
3 нояб. 2013 г., 19:20  

Едноок 

  Поэзия » Философская
522 0 3

 

Едноок

 

Горят листата

и се сипе горест;

златотърсачи боси

брулят орехи

и в диплите им

скътват страх,

шумят листата от прокоби,

но топъл е и този следобяд.

 

С петмезен аромат

лепя ъглите,

шпакловам с капки нар.

Писмото ми сега

е зография,

но няма бог и господар!

Рисувам с обич

Дявола във шестостишия.

 

Щастлива съм

под есенната кардигана

с последни копчета

от слънчевия пек.

Една тъга

като монета изтървана

търкулвам

да се скита вражалец.

 

 

Гори в душата ми

от есенните клади

и диша свободата кислород!

Така е хубаво

да си от клетки изкована –

без мисъл здрачна,

без любов! Ти, дяволе,

добре дошъл в света ми едноок!

 

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??