21.03.2007 г., 22:35

Еднопосочен билет

902 0 3
~Кълба от мъгла и прашна гара...
Идва влак от нищото дошъл... вдига пара...
Писък... Трясък непоносим от колела...
Цигарен дим и проблясък на крила.

Самотен перон, пътник грешен.
Вестник изхвърлен - вчерашен.
Накъде да тръгна? Живота не е вечен.
Вестник ми предлагат - днешен.

Вървя по перона изоставен.
Отново поемам на път, но за къде?
Спомена вчерашен - забравен.
Писъка на други колела сърцето ми дере...

Един еднопосочен билет, стискам в ръка...
Изгубена се чувствам, като в голяма гора.
Бърша сълзите, напряли в очите, с ръкав.
Търся те наоколо с поглед леко мъгляв...

Търся те, а не трябва. Нали от тебе бягам?
Сак с вещи ненужни в краката слагам.
Цигара нова вадя, а кибрита свърши.
Душата ми друга мисъл прекърши.

Тръгвам си от теб, а още те търся неволно.
Не искам да те забравя, но тръгвам доброволно.
Мисли разни - дали отново ще застана на тоя перон?...
И в сърцето поредния забит злобно пирон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...