Mar 21, 2007, 10:35 PM

Еднопосочен билет

  Poetry
904 0 3
~Кълба от мъгла и прашна гара...
Идва влак от нищото дошъл... вдига пара...
Писък... Трясък непоносим от колела...
Цигарен дим и проблясък на крила.

Самотен перон, пътник грешен.
Вестник изхвърлен - вчерашен.
Накъде да тръгна? Живота не е вечен.
Вестник ми предлагат - днешен.

Вървя по перона изоставен.
Отново поемам на път, но за къде?
Спомена вчерашен - забравен.
Писъка на други колела сърцето ми дере...

Един еднопосочен билет, стискам в ръка...
Изгубена се чувствам, като в голяма гора.
Бърша сълзите, напряли в очите, с ръкав.
Търся те наоколо с поглед леко мъгляв...

Търся те, а не трябва. Нали от тебе бягам?
Сак с вещи ненужни в краката слагам.
Цигара нова вадя, а кибрита свърши.
Душата ми друга мисъл прекърши.

Тръгвам си от теб, а още те търся неволно.
Не искам да те забравя, но тръгвам доброволно.
Мисли разни - дали отново ще застана на тоя перон?...
И в сърцето поредния забит злобно пирон.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...