Ах, как вече искам да си ми чужда!

Любов! Защо ме мамиш?

Копнежът ми по теб боли ме

и тази обич едностранна

сълзи ми носи –

от тъга, не от радост!

Ах, как искам денем да те виждам!

Цветя и нежност да ти нося,

а ти в обятията си туптящи

да ме милваш и да ме прегръщаш..

Не съм твоя любов - но ти си моя.

И как по уличките нощем искам

да минавам,

където твоите стъпки следи оставят,

за да може и ти по моите стъпки после

да минаваш..

Уханието на въздуха твоят мирис

да ми носи,

а аз да те вдишвам донасита,

докато дробовете ми се пренаситят

с тази едностранна обич,

която после въздуха като спомен

ще ти носи...