Едностранна обич
Ах, как вече искам да си ми чужда!
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи –
от тъга, не от радост!
Ах, как искам денем да те виждам!
Цветя и нежност да ти нося,
а ти в обятията си туптящи
да ме милваш и да ме прегръщаш..
Не съм твоя любов - но ти си моя.
И как по уличките нощем искам
да минавам,
където твоите стъпки следи оставят,
за да може и ти по моите стъпки после
да минаваш..
Уханието на въздуха твоят мирис
да ми носи,
а аз да те вдишвам донасита,
докато дробовете ми се пренаситят
с тази едностранна обич,
която после въздуха като спомен
ще ти носи...
© Nadya Todorova All rights reserved.
