Едва ли!
Едва ли!
Едва ли в края сладък вкус
ще съживи животът странен!....
За нас не сътворен е лукс,
в живота ни не беше канен.
Едва ли мойта нежна муза
е разкъсана сега на две.
Сълзите къпят бяла блуза,
отвътре страшно ме боде.
Не ме подмина голотата....
От бедност в гората избяга.
След мене тича самотата,
в постелята ми рано ляга.
Едва ли слънцето ще грее,
да топли мойта плът...
Едва ли някой ще успее
да спре живота в моя път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
