Aug 5, 2015, 6:56 PM

Едва ли!

  Poetry » Civic
600 0 2

                                                                     Едва ли!

 

 

Едва ли в края сладък вкус

ще съживи животът странен!....

За нас не сътворен е лукс,

в живота ни не беше канен.

 

Едва ли мойта нежна муза

е разкъсана сега на две.

Сълзите къпят бяла блуза,

отвътре страшно ме боде.

 

Не ме подмина голотата....

От бедност в гората избяга.

След мене тича самотата,

в постелята ми рано ляга.

 

Едва ли слънцето ще грее,

да топли мойта плът...

Едва ли някой ще успее

да спре живота в моя път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Тони и Анастасия за коментара.много е хубаво да чуеш топли думи.Всичко добро да мине през вашите дни
  • Добър вечер, Йонче!Тъжно, но мъдро и истинско. Всеки извървява своя път, но почти никой не знае какво го очаква.
    Пожелавам ти светло и приятно бъдеще. Прегръщам те!
    Ти си силна и ще се справиш! Лека вечер!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...