18.05.2013 г., 20:14

Едва ли

893 0 11


Едва ли

.................................................

 

Под дробната черта на хоризонта

отплува корабът на аргонавтите.

Остана да се блъска в кея океанът

привикнал с никого да не общува.

 

Бушува и притихва синята му страст,

рушаща пластовете земни суеверия,

а онзи, който дръзва да замине пръв

с черупчестата вяра, че ще го измери,

 

забравя спора, воден с плоския живот

на вкоренените в сетивното глупаци

и винаги усеща, че напътстван е от Бог

когато се налага да общува и с диваци.

 

Приказват за пръстта отвъд водата,

доплувалите до спасителната суша,

но в разказите им моряшки за съдбата

едва ли някой местен ще се вслуша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На Всички Ви-Благодаря!
  • "Приказват за пръстта отвъд водата,
    доплувалите до спасителната суша,
    но в разказите им моряшки за съдбата
    едва ли някой местен ще се вслуша!"

    ВEЛИКО!!! 6-ст със +!!! Иво
  • Пак съм тук- с радост!Wali/Виолета Томова/
  • Харесах!
  • Да... истините, които откриваме, когато се сблъскаме с големите предизвикателства, надхвърлящи дребнотемието на всекидневието. Май едва тогава ги осмисляме. Позравления, Лина.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...