Едва ли някога ще те забравя и
втори път едва ли ще те имам,
но моля се - дано да си щастлива,
свикнах да давам, без да взимам.
Едва ли някога ще пожелая
да имам друга, чужда плът.
Но и за компромиси е късно вече -
избрал е всеки своя път.
Едва ли някога гласът ти ще ми липсва,
дори целувките, прегръдките - едва ли.
Загубих своята единствена любов, а ти
да намериш твоята - успя ли?
© Адриан Иванов Всички права запазени
Прекрасно!!!
Болка със смисъл и свобода.
Но предпоследното изречение ме шокира.
Може би е направена грешка.
И може никой де не го е забелязал,и ти самият.
Или пък аз съм се объркал.