Apr 19, 2006, 9:12 PM
Едва ли
Едва ли някога ще те забравя и
втори път едва ли ще те имам,
но моля се - дано да си щастлива,
свикнах да давам, без да взимам.
Едва ли някога ще пожелая
да имам друга, чужда плът.
Но и за компромиси е късно вече -
избрал е всеки своя път.
Едва ли някога гласът ти ще ми липсва,
дори целувките, прегръдките - едва ли.
Загубих своята единствена любов, а ти
да намериш твоята - успя ли?
© Адриан Иванов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!! ПРЕКРАСНО Е !!!!
-
Благодаря Ви искренно . Радвам се ,че все някой е успял да го усети .
-
Хареса ми!
-
Страшно хубаво!
-
Мога само да ти пиша 6 защотот няма как да те поздравя лично за творбата ти!При първия прочит помислих че си ровил в мислите и сърцето ми,за да изпишеш точно това,което чувствам аз!Много е хубаво,искрени поздравления!
-
И от мене Браво
-
И на мен ми хареса!
-
Много е хубаво Адриан!
-
Невероятно!Браво!
-
Браво, Адриане! Чудесно стихотворение, много ми харесва!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасно!!!
Болка със смисъл и свобода.
Но предпоследното изречение ме шокира.
Може би е направена грешка.
И може никой де не го е забелязал,и ти самият.
Или пък аз съм се объркал.