19 abr 2006, 21:12

Едва ли

  Poesía
1.8K 0 11

Едва ли някога ще те забравя и
втори път едва ли ще те имам,
но моля се - дано да си щастлива,
свикнах да давам, без да взимам.

Едва ли някога ще пожелая
да имам друга, чужда плът.
Но и за компромиси е късно вече -
избрал е всеки своя път.

Едва ли някога гласът ти ще ми липсва,
дори целувките, прегръдките - едва ли.
Загубих своята единствена любов, а ти
да намериш твоята - успя ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...