2.07.2010 г., 10:00

Eдва ли...

1.1K 0 20

Оплетена във дрипите на лято,

разплакана, сама, суетна,

едва ли можех тази нощ да срещна

едничката надежда за сърцето...

 

Прегърнала до задушаване звездите,

объркана, трепереща и тиха,

едва ли можех тази нощ да питам

за болката във ляво, от гърдите...

 

Надвикала най-силните си вопли,

потайна, мълчалива, плаха,

едва ли можех тази нощ да викам,

че... не желая да те имам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е! Поздрав!
  • Много, много красиво, Нели! Силен стих!
  • Нелка, много силно стихотворение си изляла!!! А това повторение е направо в десятката Страхотно! Прегръщам те!
  • разплакана, сама, суетна,
    едва ли можех тази нощ да срещна
    едничката надежда за сърцето...
    Тази нощ не, но утре...сърцето само ще го повика и кой знае, може би...разплакана, суетна...с него. Пожелавам ти го, Нели!!! Ако не беше тази нощ сама, нямаше да напишеш стих. Оплетена в зелена ролкя с презрамки. Усмивки!!!

  • хубаво, хубаво, хубаво...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...