Eдва ли...

Poetry » Love

1.1K 0 20

Оплетена във дрипите на лято,

разплакана, сама, суетна,

едва ли можех тази нощ да срещна

едничката надежда за сърцето...

Прегърнала до задушаване звездите,

объркана, трепереща и тиха,

едва ли можех тази нощ да питам

за болката във ляво, от гърдите...

Надвикала най-силните си вопли,

потайна, мълчалива, плаха,

едва ли можех тази нощ да викам,

че... не желая да те имам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Valens (Валентина Лозова)

Прекрасно е! Поздрав!

2011-07-31T10:24:00+03:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Много, много красиво, Нели! Силен стих!

2011-07-30T17:50:36+03:00
Индиана (Криси)

Нелка, много силно стихотворение си изляла!!! А това повторение е направо в десятката Страхотно! Прегръщам те!

2010-07-04T21:47:39+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

разплакана, сама, суетна,
едва ли можех тази нощ да срещна
едничката надежда за сърцето...
Тази нощ не, но утре...сърцето само ще го повика и кой знае, може би...разплакана, суетна...с него. Пожелавам ти го, Нели!!! Ако не беше тази нощ сама, нямаше да напишеш стих. Оплетена в зелена ролкя с презрамки. Усмивки!!!

2010-07-04T21:43:53+03:00
adi_adi_adi (Ади)

хубаво, хубаво, хубаво...

2010-07-03T09:29:45+03:00