2 июл. 2010 г., 10:00

Eдва ли...

1.1K 0 20

Оплетена във дрипите на лято,

разплакана, сама, суетна,

едва ли можех тази нощ да срещна

едничката надежда за сърцето...

 

Прегърнала до задушаване звездите,

объркана, трепереща и тиха,

едва ли можех тази нощ да питам

за болката във ляво, от гърдите...

 

Надвикала най-силните си вопли,

потайна, мълчалива, плаха,

едва ли можех тази нощ да викам,

че... не желая да те имам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е! Поздрав!
  • Много, много красиво, Нели! Силен стих!
  • Нелка, много силно стихотворение си изляла!!! А това повторение е направо в десятката Страхотно! Прегръщам те!
  • разплакана, сама, суетна,
    едва ли можех тази нощ да срещна
    едничката надежда за сърцето...
    Тази нощ не, но утре...сърцето само ще го повика и кой знае, може би...разплакана, суетна...с него. Пожелавам ти го, Нели!!! Ако не беше тази нощ сама, нямаше да напишеш стих. Оплетена в зелена ролкя с презрамки. Усмивки!!!

  • хубаво, хубаво, хубаво...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...