21.10.2016 г., 22:29 ч.
Наместо Сбогом
Дори и в Диамантената долина
да ме заровят след смъртта ми,
пак няма да склоня на Вечността
да ми постави пръстена венчален...
Дори и над последния ми дом
дъга, наред с цветята да пониква,
в магичните ù цветове подслон
не ще допусна да намери никой...
Дори духът ми с дъх да угаси
на моята звездичка пламъка,
в небето няма пак да запламти
свръхновата любов, голямата...
Предаността ми ти принадлежи
далеч след тленното начало.
Заклевам се, ще те опазя жив!
А ти прости, ако си тръгна рано!
© Таня Донова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Виолета!
-
Прочувствена творба! Поздрав с пожелание за реципрочност!
-
Отдадеността почти винаги е двупосочен процес. Ако не е, се превръща в мъчение! Което пък от своя страна е кратковременно, защото подсъзнателно всеки иска да съхрани себе си! Не е добре и само да получаваме, това е другата страна на камата. Идеалният вариант е даването и получаването да са реципрочни! Така или иначе, за да съществува всеотдайност, каквато демонстрира лирическата, значи съществува подобна привързаност и в отсрещната страна
Благодаря ви! -
!!! ...
-
Завладяващо!
-
Браво! Ей така написано, как да не ти хареса!
-
Харесах много.
-
Само жена е способна на такова чувство!
-
Каква величествена отдаденост!
Навярно и мъжете я притежават, но не се наемам да правя сравнение. -
...Предаността ми ти принадлежи
далеч след тленното начало.
Заклевам се, ще те опазя жив!
А ти прости, ако си тръгна рано!...
Докосваща любовна творба! Благодаря за удоволствието, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
