21.10.2016 г., 22:29  

Наместо Сбогом

1.2K 4 11

 

Дори и в Диамантената долина

да ме заровят след смъртта ми,

пак няма да склоня на Вечността

да ми постави пръстена венчален...

 

Дори и над последния ми дом

дъга, наред с цветята да пониква,

в магичните ù цветове подслон

не ще допусна да намери никой...

 

Дори духът ми с дъх да угаси

на моята звездичка пламъка,

в небето няма пак да запламти

свръхновата любов, голямата...

 

Предаността ми ти принадлежи

далеч след тленното начало.

Заклевам се, ще те опазя жив!

А ти прости, ако си тръгна рано!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Благодаря ти, Виолета!
  • Прочувствена творба! Поздрав с пожелание за реципрочност!
  • Отдадеността почти винаги е двупосочен процес. Ако не е, се превръща в мъчение! Което пък от своя страна е кратковременно, защото подсъзнателно всеки иска да съхрани себе си! Не е добре и само да получаваме, това е другата страна на камата. Идеалният вариант е даването и получаването да са реципрочни! Така или иначе, за да съществува всеотдайност, каквато демонстрира лирическата, значи съществува подобна привързаност и в отсрещната страна
    Благодаря ви!
  • !!! ...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...