Дори и в Диамантената долина
да ме заровят след смъртта ми,
пак няма да склоня на Вечността
да ми постави пръстена венчален...
Дори и над последния ми дом
дъга, наред с цветята да пониква,
в магичните ù цветове подслон
не ще допусна да намери никой...
Дори духът ми с дъх да угаси
на моята звездичка пламъка,
в небето няма пак да запламти
свръхновата любов, голямата...
Предаността ми ти принадлежи
далеч след тленното начало.
Заклевам се, ще те опазя жив!
А ти прости, ако си тръгна рано!
© Таня Донова All rights reserved.