9.01.2022 г., 21:10

***

660 0 2

Ти си моята слънчева поезия,
отронила се с капка от дъжда. 
Моята утринна надежда,
поела по пътя на любовта.

 

Ти си любимата ми песен -
завладяла сърцето и ума. 
С устни леко избродирай 
"Обичам те!" - в моята душа 

 

да бъда роза сред прахта.
Кафето топло сподели го сутринта,
с прегръдка топла прогони нощната тъма,
само двамата да бъдем във вечността! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еленка Гишина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...