Kalia1117 (Лили Вълчева)
747 2833
8.02.2017 г., 0:27 ч.

Его... 

  Поезия » Философска, Свободен стих
581 4 7

 

Его...

 

Виждам те как се появяваш тук,

като огън и като дим невидим...

Виждам те и как така както идваш

щом поискаш изчезваш изведнъж...

 

Идваш и си тръгваш без да

обелиш дума,

но се оказва че си нещо

дълбоко и неизменно,

което се изправя пред мен

и прави всичко,

за да е част от всичко...

 

Понякога ме издигаш в небесата

и щом в теб се огледам

разбирам смисъла и щастието

в нещата, че нещо си струва,

защото е безценно...

 

Понякога обаче ме караш да

се загубя, където и да съм...

и да се отдалеча от мечтата си,

потъвайки в бездната на

фалшивото, сигурността 

в несигурното и обратното...

 

Понякога ме караш да защитавам

себе си и всяка частица любов,

всяка точица от която и да е мечта,

но в един момент както ми отваряш

очите, прогледнала ме заслепяваш,

за да не мога да вида същността си

в нея...

 

Понякога ме учиш да се боря за

всеки трепет и удар на сърцето си,

за светлината и топлината там,

но понякога ме вкарваш в лабиринти,

от които не ми казваш как да изляза...

И очакваш аз да избера всяка стъпка...

 

Понякога си най - добрият ми приятел,

показвайки ми хората влезли в мен,

но понякога си най - големият ми враг

и само ти без себе си си важен...

 

Моля те сега научи ме, че не си нещо,

което трябва да мразя или да обичам...

Научи ме, че поглеждайки отвън и

отвътре, пред и зад теб лошото си

отива, че доброта остава, а истината 

е именно сега...

 

Научи ме да страдам без да страдам,

да се усмихвам без да се усмихвам...

и да обичам независимо от това какво

се случва...

 

Научи ме да живея с теб и без теб...

Да плача, когато съм щастлива...,

а когато ме боли да се усмихна...

и дори да ме боли да продължа...

или пък кога трябва да спра времето...

 

Научи ме, че нещата ми се случват,

когато ми се случват...

и е важно - значението, смисъла,

същността е в това да ги изживея...

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Егото ни убива в него бавно агонизираме, но и именно то ни дава волята да живеем. Цялата човешка история и историята на всеки един е доказателство и за първото и за второто. Затова наш е избора, мига, когато прекосим моста от страната на истината и любовта и го оставим да е наш съюзник, нито враг, нито приятел - за да можем да не мразим, а просто да обичаме...и себе си и другите.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви от сърце приятели! Специални сте!
  • Останах без думи и с много размисли след като прочетох. С усещането че хиляди неща и моменти, хора минават през живота ми. С усещането че видях себе си отстрани. Поздравления!
  • Голямо послание и изживяване е тази творба. Красиво себевглеждане и изобщо вглеждане...
  • Търсещо,философско и откриващо точните отговори!Споделям напълно!
  • Хубаво и истинско!Точно казано че трябва да превъзмогнем своето Его и да постигнеш баланс този същия която върви ръка за ръка с любовта!Поздрав за хубавия стих!
  • Не трябва да търсим отплата за чувствата си, Лили. Ти много точно си го казала - просто да обичаме, без да чакаме нещо в замяна. Поздравления за позицията и за творбата!
  • Егонравието е инстинкт за самосъхранение.Интересен начин на употреба от човека и за човека.Успех в лирическите ти търсения!🐎
Предложения
: ??:??