Его...
Его...
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж...
Идваш и си тръгваш без да
обелиш дума,
но се оказва че си нещо
дълбоко и неизменно,
което се изправя пред мен
и прави всичко,
за да е част от всичко...
Понякога ме издигаш в небесата
и щом в теб се огледам
разбирам смисъла и щастието
в нещата, че нещо си струва,
защото е безценно...
Понякога обаче ме караш да
се загубя, където и да съм...
и да се отдалеча от мечтата си,
потъвайки в бездната на
фалшивото, сигурността
в несигурното и обратното...
Понякога ме караш да защитавам
себе си и всяка частица любов,
всяка точица от която и да е мечта,
но в един момент както ми отваряш
очите, прогледнала ме заслепяваш,
за да не мога да вида същността си
в нея...
Понякога ме учиш да се боря за
всеки трепет и удар на сърцето си,
за светлината и топлината там,
но понякога ме вкарваш в лабиринти,
от които не ми казваш как да изляза...
И очакваш аз да избера всяка стъпка...
Понякога си най - добрият ми приятел,
показвайки ми хората влезли в мен,
но понякога си най - големият ми враг
и само ти без себе си си важен...
Моля те сега научи ме, че не си нещо,
което трябва да мразя или да обичам...
Научи ме, че поглеждайки отвън и
отвътре, пред и зад теб лошото си
отива, че доброта остава, а истината
е именно сега...
Научи ме да страдам без да страдам,
да се усмихвам без да се усмихвам...
и да обичам независимо от това какво
се случва...
Научи ме да живея с теб и без теб...
Да плача, когато съм щастлива...,
а когато ме боли да се усмихна...
и дори да ме боли да продължа...
или пък кога трябва да спра времето...
Научи ме, че нещата ми се случват,
когато ми се случват...
и е важно - значението, смисъла,
същността е в това да ги изживея...
© Лили Вълчева All rights reserved.
