ЕГО
Умовете крещят "Говори ми!"
Сърцата крещят "Прегърни ме!"
А очите са празни на сила...
И ръцете са вързани клони.
Плътна виси тишината
от думи и болка направена.
Сълзите навътре изтичат,
преродени в горда усмивка.
Преглътната страст се спотайва
в жесток саркастичен шепот,
И мисли превърнати в тайна...
А може да е толкова лесно!
© Силва Михалева Всички права запазени