Прашно сърце в ръцете ти диша,
превърнато в спомен от любовта ни.
В димна завеса нощта лицето ми скрива,
за да не видиш, че почти си го забравил...
Спомен в настоящето - огънят бе залят с вода.
Какво беше, а какво остана...?
Сега се опитваш да върнеш "изгорялото"
и в огън див да го претвориш...
Дали в сънищата ти съм влюбената, както някога...
И все пак някакси все още те обичам... истински!!!
16.04.2008 година