17.04.2008 г., 7:54

Ех...

918 0 18

Прашно сърце в ръцете ти диша,

превърнато в спомен от любовта ни.

В димна завеса нощта лицето ми скрива,

за да не видиш, че почти си го забравил...

 

Спомен в настоящето - огънят бе залят с вода.

Какво беше, а какво остана...?

Сега се опитваш да върнеш "изгорялото"

и в огън див да го претвориш...

 

Дали в сънищата ти съм влюбената, както някога...

И все пак някакси все още те обичам... истински!!!

 

16.04.2008 година

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...