17 апр. 2008 г., 07:54

Ех... 

  Поэзия
776 0 18

Прашно сърце в ръцете ти диша,

превърнато в спомен от любовта ни.

В димна завеса нощта лицето ми скрива,

за да не видиш, че почти си го забравил...

 

Спомен в настоящето - огънят бе залят с вода.

Какво беше, а какво остана...?

Сега се опитваш да върнеш "изгорялото"

и в огън див да го претвориш...

 

Дали в сънищата ти съм влюбената, както някога...

И все пак някакси все още те обичам... истински!!!

 

16.04.2008 година

 

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??