Прашно сърце в ръцете ти диша,
превърнато в спомен от любовта ни.
В димна завеса нощта лицето ми скрива,
за да не видиш, че почти си го забравил...
Спомен в настоящето - огънят бе залят с вода.
Какво беше, а какво остана...?
Сега се опитваш да върнеш "изгорялото"
и в огън див да го претвориш...
Дали в сънищата ти съм влюбената, както някога...
И все пак някакси все още те обичам... истински!!!
16.04.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
