Прашно сърце в ръцете ти диша,
превърнато в спомен от любовта ни.
В димна завеса нощта лицето ми скрива,
за да не видиш, че почти си го забравил...
Спомен в настоящето - огънят бе залят с вода.
Какво беше, а какво остана...?
Сега се опитваш да върнеш "изгорялото"
и в огън див да го претвориш...
Дали в сънищата ти съм влюбената, както някога...
И все пак някакси все още те обичам... истински!!!
16.04.2008 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
