30.09.2016 г., 7:40

Ех, Гергана ...

916 0 0

Ех, Гергана... Гергана..!
Все така красива,
безмълвна и свенлива,
на резовския пристан ти стоиш,
гледаш и тихичко мълвиш,
за нашата любов.


В съня ти, тя пристига,
бяла, боса самодива,
ръка в ръка преплита,
сърцето ти полита,
тихо те повлича
към безбрежното море
и в любов и вярност 
ще те оплете.

Калина Петкова
29.09.2016

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...