Ех, Гергана... Гергана..!
Все така красива,
безмълвна и свенлива,
на резовския пристан ти стоиш,
гледаш и тихичко мълвиш,
за нашата любов.
В съня ти, тя пристига,
бяла, боса самодива,
ръка в ръка преплита,
сърцето ти полита,
тихо те повлича
към безбрежното море ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up