Ех, лято...
Посвещавам на Patrizzia (Надежда Ангелова) с обич и благодарност
Тази нощ с вълните си мислим за теб, Капитане...
И те не заспиват -
разсмива ги онзи гларус от фара.
Вече не ми се играе със вятъра.
С поглед му махам за сбогом
и попътни въздишки му пожелавам.
Безсънно ми е и премаляло...
Пак съм приседнала на брега
в морско-перлена пяна.
Целуват се жадно вълните с мечтите ни -
влюбени, чисти и млади.
А звездите се стичат по Млечния път
във косите ми, миглите, бузите...
И гори на морето жаравата
с любовта ни есенна, Капитане.
Очите ми щедро търсят очите ти
в нестинарския танц на медузите...
Намират се... и се срещат...
и плачат.
Отново се раждаме...
Волно ми е.
И ми е необятно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гоцева Всички права запазени
