29.11.2008 г., 21:57

Ех... наслада!

907 0 12
 

Ех... наслада!

 

 

Щастлив!

Щастлив,

като дете

в детски магазин.

Нестихващ порив

и  наслада.

Нека,

тъй да ми се пада!

Уютна стая,

камина

и комин.

Меча кожа,

топлина.

Мека,

цветна,

водопадна

светлина!

Блондинка,

снежна

и... едни гърди...!

Бог  създал ги е

с финес... уви!

Сочни устни,

бяла  кожа,

сладичък  парфюм...

И  сърцето...

              бум...

                    бумм...

Щастлив,

като  мъниче

със  близалка...

За цяла нощ

си имам залъгалка.

Галка! 

         Галка!

                   Галка!

И тъкмо да те пипна...

Се събудих...!

Брей... съдба,

                      ти жалка!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сънищата са сладки , но реалността-по- истинска и по - жива ! Пожелавам ти пълни с наслада преживявания , а след изживяването им .....стихове, такива , каквито ти си ги пишеш, защото УМЕЕШ СИ ДА ПИШЕШ- силно и вълнуващо!
  • В съня ми ще се връщате, щом буден ме прегръщате!

  • Каква емоция създаваш... Пишеш прекрасно и радваш душите ни.
    6 от мен!
  • Ехххх, Петре! Бива ли така, само сънища ли останаха?!
    Стихчето е страхотно! Разсмяме!
  • Ех наслада
    Пещерски понякога така се пада
    сутрин рано щом сънуваш
    и гласа на сън и чуваш

    Весело

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...