29.11.2008 г., 21:57

Ех... наслада!

903 0 12
 

Ех... наслада!

 

 

Щастлив!

Щастлив,

като дете

в детски магазин.

Нестихващ порив

и  наслада.

Нека,

тъй да ми се пада!

Уютна стая,

камина

и комин.

Меча кожа,

топлина.

Мека,

цветна,

водопадна

светлина!

Блондинка,

снежна

и... едни гърди...!

Бог  създал ги е

с финес... уви!

Сочни устни,

бяла  кожа,

сладичък  парфюм...

И  сърцето...

              бум...

                    бумм...

Щастлив,

като  мъниче

със  близалка...

За цяла нощ

си имам залъгалка.

Галка! 

         Галка!

                   Галка!

И тъкмо да те пипна...

Се събудих...!

Брей... съдба,

                      ти жалка!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сънищата са сладки , но реалността-по- истинска и по - жива ! Пожелавам ти пълни с наслада преживявания , а след изживяването им .....стихове, такива , каквито ти си ги пишеш, защото УМЕЕШ СИ ДА ПИШЕШ- силно и вълнуващо!
  • В съня ми ще се връщате, щом буден ме прегръщате!

  • Каква емоция създаваш... Пишеш прекрасно и радваш душите ни.
    6 от мен!
  • Ехххх, Петре! Бива ли така, само сънища ли останаха?!
    Стихчето е страхотно! Разсмяме!
  • Ех наслада
    Пещерски понякога така се пада
    сутрин рано щом сънуваш
    и гласа на сън и чуваш

    Весело

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...