Ех, Спомени хубави...
Ех, Спомени хубави...
Така отлитат внезапно...
и отново пак безвъзвратно...
дни, минути, година
и мигове цяла дузина.
От тях само спомен остава
и прах по албумите в шкафа,
но тръпне във нас живинката
щом тайно надникнем там... "вляво".
Сърчицето ни лудо забива
при мисълта за тази картина,
която преди се е случила
и добро тя във нас е поучила.
Детство, любов, стари приятели...
Оживяват в ума ни и някак си
трепка в нас и от радост примираме.
Ех, Спомени хубави,
благодаря, че ви има!
Благодаря ти, Жан!!!
И ти си там... "вляво"!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Всички права запазени
