Ех ти мое Лято!...
Ех ти мое Лято!...
Ех ти мое Лято, лято слънчогледно,
облъхни ме с вятър, като за последно
и спаси мечтите, дръзките, ония,
(знаеш ги!), които и от мен си крия!...
Ех ти мое Лято!... С тръпка ненадейна
обещай ми сладост, сладост ранозрейна,
изгреви красиви, размечтани вечери,
нови хоризонти, пътища далечни,
вечните въпроси с отговори нови,
старите раздели, новите любови,
старите заблуди, новите прозрения!...
Ех ти мое Лято, дни на откровения!...
Обещай ми още: нови лунни нощи
и незабравими мигове разкошни,
с лунните пътеки и с шума в прибоя,
и с онуй момиче, дето уж е мое!...
Ти защо си тръгваш?... Тъй без перспектива!...
Аз ли те обидих с ревността си дива?...
Северният вятър зло ли те подгони,
да отстъпиш път на новите сезони?...
Ех ти мое Лято, лято ненагледно,
как да те омая да не си последно!...
Обещай ми нови страсти и любови,
изгреви красиви, перспективи нови,
размечтани вечери, пътища далечни,
старите въпроси с отговори вечни!...
Облъхни ме с вяра: в тая надпревара
с Времето, Животът все да се повтаря!...
Ех ти мое Лято, на раздяла тичам
да ти кажа колко много те обичам!...
Ех ти мое Лято, лято слънчогледно,
спри до хоризонта, за да те погледам!...
Коста Качев,
19.09.2013.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
