Еха
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница...
чува се ритъм,ча ча ча...
Отровата за първи път не е
щастлива, че може тя да промени Света.
Рибата водата търси...
а на жеравът му липсва свобода,
на безкрила птица, забравила
че липсва и Света.
Някой някъде крещи във тишината...
о, Боже, моля те, прости.
Нима на никого не ще разкажеш...
Как с теб любов съм споделил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
