Еха

aap (Ангел)
921 3578

25 авг. 2024 г., 02:37

Поэзия

129 1 2

Тишина, вълшебство, самота...

Гълъби кръжат над фара!

Вятърът носи тайнствена прохлада...

Еротика, самота, жътвата приключи.

Луната - тъмна блудница...

чува се ритъм,ча ча ча...

Отровата за първи път не е

щастлива, че може тя да промени Света.

Рибата водата търси...

а на жеравът му липсва свобода,

на безкрила птица, забравила

че липсва и Света.

Някой някъде крещи във тишината...

о, Боже, моля те, прости.

Нима на никого не ще разкажеш...

Как с теб любов съм споделил.

aap (Ангел)

2024-08-25T21:02:14+03:00

Благодаря ,сърдечно ,Приятелю.Направи ме много щаслив човек !Коментара ти ме стопли и ми даде крила !Всеки човек мечтае да бъде разбран ,да бъде почувстван!За което ти Благодаря отново!!!И нека силата ,Поезия бъде винаги с теб!!!Младене!!!
vega666 (Младен Мисана)

2024-08-25T08:03:34+03:00

Много силен изповеден интимен стих поднасяш, Приятелю!
Впечатлението се подсилва и от философската лирико-емоционална тъкан, с която си го подплатил:

"Рибата водата търси...
а на жеравът му липсва свобода,
на безкрила птица, забравила
че липсва и Света.

Някой някъде крещи във тишината...
о, Боже, моля те, прости.
Нима на никого не ще разкажеш...
Как с теб любов съм споделил."

Мислещите се за големи поети - графоманите на този сайт, които пускат по 3 стихотворения всеки ден, ще ти завидят за този стих. Убеден съм. А аз те поздравявам!