25 ago 2024, 2:37

Еха

  Poesía
484 1 2

Тишина, вълшебство, самота...

Гълъби кръжат над фара!

Вятърът носи тайнствена прохлада...

Еротика, самота, жътвата приключи.

 

Луната - тъмна блудница...

чува се ритъм,ча ча ча...

Отровата за първи път не е 

щастлива, че може тя да промени Света.

 

Рибата водата търси...

а на жеравът му липсва свобода,

на безкрила птица, забравила

че липсва и Света.

 

Някой някъде крещи във тишината...

о, Боже, моля те, прости.

Нима на никого не ще разкажеш...

Как с теб любов съм споделил.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,сърдечно ,Приятелю.Направи ме много щаслив човек !Коментара ти ме стопли и ми даде крила !Всеки човек мечтае да бъде разбран ,да бъде почувстван!За което ти Благодаря отново!!!И нека силата ,Поезия бъде винаги с теб!!!Младене!!!
  • Много силен изповеден интимен стих поднасяш, Приятелю!
    Впечатлението се подсилва и от философската лирико-емоционална тъкан, с която си го подплатил:

    "Рибата водата търси...
    а на жеравът му липсва свобода,
    на безкрила птица, забравила
    че липсва и Света.

    Някой някъде крещи във тишината...
    о, Боже, моля те, прости.
    Нима на никого не ще разкажеш...
    Как с теб любов съм споделил."

    Мислещите се за големи поети - графоманите на този сайт, които пускат по 3 стихотворения всеки ден, ще ти завидят за този стих. Убеден съм. А аз те поздравявам!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...