severianin (Валентин Чернев)
417 677
26.08.2012 г., 19:25 ч.

Ехо 

  Поезия
675 0 10

ЕХО

 

        За какво ти е път,

        щом напред е прозрачната зима...

                                Ненчо Славчев, “Следа”

 

         За да станеш далечно ехо,

         трябва да бъдеш гръм.

                                Славимир Генчев, “Сигнал”

 

Все още търся път.

Не се надявам

да прекося прииждащата зима –

настъпва бавно бялата държава,

подир която няма да ме има,

но път е нужен.

 

Нужен е, защото

той сам е диря, в камъка вдълбана,

следа от стъпките ми през живота

и обещание, че ще остана.

 

Не като плът – не е възможно, зная,

но споменът е траен, даже вечен;

остават само спомени след края

като затихващ звън, ехтеж далечен...

 

Затуй е нужен път – за да ме води,

за да е струна, опната пред мене,

с най-простата, но вечната мелодия,

която ще е – може би! – спасение.

 

Съгласен съм да бъда ехо в здрача,

и стихвайки, да отзвънявам само,

като самотен дъжд, когато плаче,

като мираж или като измама.

 

Защото спомен в ехото се скита –

като сребрист напев, като утеха...

 

Макар и аз понякога да питам:

а бях ли гръм, та да остана ехо?

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ще остане .....Поезията Ти Ще Остане...
  • Не е нужно да търсиш път,Вальо-ти самият си такъв!
    Поздравления!
  • Стойностна, силно въздействаща поезия, като гръм, след който ще остане ехо...
    Поздравления!
  • За стиховете ти има само една дума- живи!!!
    Благодаря ти за миговете красота с тях!
  • Благодаря, приятели. Лека вечер днес и спокоен понеделник утре...
  • Възхищавам се на поезията Ви, г-н Чернев! Толкова истинска, дълбока, разтърсваща!...
  • Вгледан в себе си, човек се изправя пред изминатия път. И осъзнава, че неговата самоценност и значимост е в самия него. Сега животът е достигнал до пълнота си. Приемането на края е условие да осмисли извървяното отново, да го оцени. И да погледне отвъд. И да види, че животът му продължава и след смъртта... Като ехо!!!
    Мъдър стих!
    Бъди здрав, Валентин! Хубава вечер!
  • Страхотна работа след "Затуй е нужен път - за да ме води", преди това е някак си далечно от цялостта на стихотворението.. Втората част е просто такава каквато трябва да бъде - невероятна. Поздрави!
  • Затуй е нужен път – за да ме води,
    за да е струна, опната пред мене,
    с най-простата, но вечната мелодия,
    която ще е – може би! – спасение.

    http://www.youtube.com/watch?v=tDsm_O9i88Q&feature=relmfu
    Моите почитания!
Предложения
: ??:??