Eхото на разпилени думи
Отдавна чакам
сам
студените звезди
да се стопят във мрака
на очите ти.
Изтъркан стар рефрен
напира в мен,
крещи
със барабанен гръм.
Звъни с китара,
наполовина
заровена във пясъка.
И само вятърът
разнася
ехото на разпилени думи.
Чуваш ли ги?
сам
студените звезди
да се стопят във мрака
на очите ти.
Изтъркан стар рефрен
напира в мен,
крещи
със барабанен гръм.
Звъни с китара,
наполовина
заровена във пясъка.
И само вятърът
разнася
ехото на разпилени думи.
Чуваш ли ги?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Всички права запазени
