Чу ли как
музиката
разцепи тишината,
идваща от онова
пиано...
пред което
не бях
сядала
отдавна???
Тези ноти
няма
да забравя!
Помня ги!
Защото свирех
по едно и също
време,
всяка нощ...
Помня и...
колко много сълзи
капеха
по нотите
всеки път,
когато пропусках някоя.
И как...
ядосвах се,
на себе си,
търсейки в болката
оправдание...
А как ми липсват
тези ноти...
Те бяха моята
единствена
утеха...
И искам
с пръсти пак
да ги усетя...
Как танцуват по
черно-белите
клавиши...
Тази мелодия
още ми е в
главата.
Помня я...
защото
с нея не заспивахме,
посрещайки
утринните залези...
© Инна Всички права запазени