Ей хора
Ей, елате тук в недрата,
На земята наша,
Където си стои от пантивека,
Миналото на човека.
Тук ще видите нещата,
Точно каквито бяха,
Расата ни как се пръкна,
И в историята вмъкна.
Много нещо се изписа,
Много пъти пренаписа,
Всеки , който ни докопа,
Си ни сложи от живота,
Много нещо приживяхме,
Но все пак оцеляхме.
Но помнете скъпи хора,
Господа ни е упора,
Истината пак е тук,
Въпреки и пак напук.
Ние сме велика раса,
Знаят го и от Прованса,
Затова се вий гордейте,
Че сте Българи и пейте.
Пейте, пейте мили хора,
Песните на наште баби,
И словата на дедите,
Дето са ни завещали.
И помнете имената,
Имената от стената
свързани със свободата.
И макар, че пак боли,
Знаеш го и ти нали,
Истината ще излезе.
Ще порасне и узрее.
Ще се пръсне в простора,
Ще огрее всички хора.
Христо Христов
24.05.2018г.
© Hristo Hristov Всички права запазени