Ей тъй - ''на инат...''
Казваш, че няма изгубени мигове,
че докрай ще обичаш, но страдаш, боли...
Скътали в сърцето мечтите изгубени? Стига ли
обичта ми към теб?... А сега си върви.
Казваш, че с мен си щастлив,
не е истина, от истинска обич така не боли,
от крадена сигурно, затова откажи се,
забрави, ако можеш, прости...
Казваш, че няма забрава, така ли?
Има, от нея ужасно боли...
Да забравя не мога, туй на теб ще оставя,
теб обичам... а ти забрави.
Казвам това и изтривам сълзите,
ти бе всичко за мен - беше целият свят,
беше моята вяра, надежда, но пък ти ме научи,
да обичам в живота ей тъй - "на инат...''
че докрай ще обичаш, но страдаш, боли...
Скътали в сърцето мечтите изгубени? Стига ли
обичта ми към теб?... А сега си върви.
Казваш, че с мен си щастлив,
не е истина, от истинска обич така не боли,
от крадена сигурно, затова откажи се,
забрави, ако можеш, прости...
Казваш, че няма забрава, така ли?
Има, от нея ужасно боли...
Да забравя не мога, туй на теб ще оставя,
теб обичам... а ти забрави.
Казвам това и изтривам сълзите,
ти бе всичко за мен - беше целият свят,
беше моята вяра, надежда, но пък ти ме научи,
да обичам в живота ей тъй - "на инат...''
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Памела Всички права запазени
