11.02.2018 г., 10:38 ч.  

Ежедневие 

  Поезия
433 1 4

И сега, на бавни обороти,

пия всеки ден на малки глътки,

блудкави, солени и безвкусни.

 

Няма вече никакви отломки,

сам сама останах в тази пустош,

да сдобрявам вятъра с вълните.

 

Пак и пак се гмуркам да потъна,

ала океанът не приема,

видимо претъпкан с вехтории.

 

Ако ви потрябвам, знайте, тук съм –

нито под водата, ни на суша.

Може пък да срещна златна рибка.

 

© Светличка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??