И сега, на бавни обороти,
пия всеки ден на малки глътки,
блудкави, солени и безвкусни.
Няма вече никакви отломки,
сам сама останах в тази пустош,
да сдобрявам вятъра с вълните.
Пак и пак се гмуркам да потъна,
ала океанът не приема,
видимо претъпкан с вехтории.
Ако ви потрябвам, знайте, тук съм –
нито под водата, ни на суша.
Може пък да срещна златна рибка.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
