И сега, на бавни обороти,
пия всеки ден на малки глътки,
блудкави, солени и безвкусни.
Няма вече никакви отломки,
сам сама останах в тази пустош,
да сдобрявам вятъра с вълните.
Пак и пак се гмуркам да потъна,
ала океанът не приема,
видимо претъпкан с вехтории.
Ако ви потрябвам, знайте, тук съм –
нито под водата, ни на суша.
Може пък да срещна златна рибка.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
