Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
6.08.2021 г., 23:12 ч.

Ежедневие 

  Поезия
169 0 3

И ето отново изливам на белия лист

самотата узряла с душевните страсти

Сърцето широко разтваря врати

и тръгва река от рими прорасли

 

Залива мастилото със сини вълни

ежедневие сиво, напоено буквално

с битовизми незрели и облачни дни

във вълнолом на надеждите спряло

 

Редове се редят, а морето бучи,

все по високо беснеят вълните

Ръката среща  висока вълна,

а на  небцето събрана горчилка стои

 

Днес не цъфтят цветя в утринта

и трудно преглъщам чувството скрито

Словата размиват с вълната вина

и конфликтът ми със светлината ленива

 

Може би не съм благословена душа

и в шепите не крия щастливи звезди

Но имам потребност да споделя на света

всичко, което в сърцето кълни

 

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • Благословен е всеки творец с любовта си, да бъде, да вярва, да сътворява, човекът- искрица светеща на земята, сърцето за пътя Божествен разтваря. Благодаря (Милена Френкева)
  • Благословена си от Бога да бъдеш негово чедо, както всички нас А щастливите звезди са във вярата и упованието в Твореца, другото щастие е суетна фантасмагория.

    Вземам си това, много ми хареса

    "Сърцето широко разтваря врати
    и тръгва река от рими прорасли."
Предложения
: ??:??